„Вижте Божието воинство!“ ╫ Свети Теодосий ТЪРНОВСКИ
Почитаният свещеник и аскет преподобни Теодосий Търновски, е най-видният идеолог на исихазма в средновековна България и възпитаник на Григорий Синаит. Неговата школа създава нова ера в Българската черква, която повдига духа и културата на монашеството и на православното благочестие. Съществуват отзиви, че скалният Аладжа манастир край Варна е част от голям комплекс от над 500 сходни обители на територията на Североизточна България, свързани с публикуваното във Византия и България през ХIII - ХIV век обучение за божествената сила - исихазма.
Бог удостоил св. Теодосий Търновски с такива духовни дарования, каквито имали единствено античните светци на Христовата Църква. Неговият възпитаник, бъдещият патриарх Евтимий, го видял във време на съзерцателната му молитва като огнен дирек, а на другия ден, обливайки се в сълзи, преп. Теодосий предсказал, че Евтимий ще бъде Търновски патриарх, само че при него ще бъде разорена тяхната обичана обител и цяла България ще погине от турското настъпление. Преподобни Теодосий Търновски умира в патриаршеския манастир „ Свети страдалец Мамант “ на 27 ноември 1363 година В Константинопол при неговото заравяне всички гръцки архиереи, които взели присъединяване в опелото му, чули във въздуха ангелско пение. Константинополският синод го канонизирал за светец, а на патриарх Калист, упълномощили да напише житието му, от което споделяме къс откъс.
(Св. преподобни Теодосий Търновски)
╫ Предсмъртното наследство на св. Теодосий
Блаженият Теодосий прекара там много време, само че недъгът му се засилваше и тялото му се топеше, до момента в който външният човек извънредно се изтощи, а славата на душата му цъфтеше съгласно думите на божествения Павел: „ Макар външният ни човек и да тлее, само че вътрешният... се възобновява “. Като видя себе си напълно отпаднал и че ще отпътува при Бога, той повика заедно учениците си и им рече следното:
Най-напред заповяда деликатно да пазят благочестивата религия на апостолската Църква и нейните православни догмати, както сме приели от начало, и нищо нито да прибавяме, нито да лишаваме. Далеч от богомилската, тоест месалианската разкол и от нечестието на Варлаама и Акиндина, които зле похулиха, като нарекоха творение божествената Христова популярност на Таворската планина. Също по този начин да пазят здраво Неговите свети заповеди, тъй като който деликатно пази тях, той е в действителност християнин по име и същина.
Освен това да каляват в положителното своята воля и да обичат нестяжателния живот, поста и въздържанието, които имат свойството да приспиват пристрастеностите, да укротяват гнева и да прогонват плътските придвижвания и душевния мрак, или с една дума - ¬ изсушават всяка плътска влажност и похот. Но и смъртната памет постоянно да имат пред очи и страшното Спасителево тестване, когато ще съди всички и всекиму ще въздаде съгласно делата.
Никога да не изоставят богосъзерцанието, защотото е здраво оръжие срещу вражеските сили. И най-много да държат с всички сили за любовта, която е върхът на добродетелите и цялост на всички богатства, и да оказват гостолюбие на всички. Да се държат надалеч от клеветата, гнева и яростта, злопаметството и завистта, които помрачават душата и я вършат непозната на Бога.
С тези и още доста слова настави своите възпитаници Божият човек и с това им остави неотемлемо завещание. А те старателно слушаха всичко това и се обливаха със сълзи, а като узнаха разлъката с положителния си отец, те сладко целуваха ръцете и нозете му. Но той им махна с ръка да мълчат и заповяда да го вдигнат. Те го подвигнаха, той седна и отвори уста, та с всичката си душа изговори Символа на вярата и изповяда всички църковни предания, които светата апостолска Църква предава на правилните, и по този начин причасти се с божествените Христови Тайни и отново легна. И незабавно цялата килия се извърши с неизречено благовоние. После видя пришествието на ангели и лицето му чудно милостиня и ги показваше с пръст на своите възпитаници и рече: „ Вижте Божието воинство! “ И както сладко се взираше в тях, ухилен съобщи духа си в ръцете на Бога, Когото цялостен живот беше въжделял и при Когото отиде да получи премия за дългите си подвизи на 27 ноември 1363 година, в който ден преди много години се помина и неговият преподавател, преподобният Григорий Синаит.
Патриархът взе със себе си целия църковен причт и архиерейския синод и го погреба в обителта „ Свети страдалец Мамант “ с всички почести, тъй като по този начин доста го обичаше, както и самия дъртак и преподавател Григорий, чиито възпитаници се сподобиха да бъдат. И тъй като всички архиереи чуха ангелско пение във въздуха, когато душата му излизаше от тялото, то взеха решение, че Теодосий е заслужен да бъде присъединен към светците и да бъде написано житието му за изгода на другите.
Из: „ Житие на свети Теодосий Търновски “, Патриарх Калист Константинополски (по превод на Ив. Марчевски, В. Търново, 1995 г.)
Изображение: Св. преподобни Теодосий Търновски
